Д-р Андреева: Пациентите у нас може би плащат най-много от джоба си в целия ЕС

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Що се отнася до промяната на финансирането, първо трябва да бъде зададен въпросът защо е необходима тя, каква е крайната цел, която министърът и екипът, предложил тази поредна идея, искат да постигнат, подчерта д-р Андреева.

Д-р Таня Андреева, бивш здравен министър: За мен е погрешна по принцип философията на всеки 6 месеца да се представя някаква поредна идея за промяна във финансирането. Очевидно е, че трябва да има промяна във финансирането. В повечето добре развити европейски държави процентът от брутния вътрешен продукт, който се отделя за здравеопазване надвишава 7, 8, 10, във Франция е 15%. Очевидно е, че това е тенденцията, защото медицината е скъпа дейност, скъпа наука с много модерна апаратура, изисква непрекъснато учене и усъвършенстване от страна на екипите.

Тя обаче се обърна към министъра на здравеопазването с въпроса дали с последния модел, който той предложи, ще се постигне ли увеличението във финансирането на системата?

Бившият здравен министър обясни, че новата идея залага на това, че тези 8%, които осигуряващите се внасят и които държавата плаща за определени групи, вместо с тях да работи един платец, какъвто в момента е Здравната каса, ще се разпредели на повече платци. Това по същество не променя параметъра на сумата, с която работи здравноосигурителният модел. "Така че, ако искаме да влязат повече финанси в системата, или трябва да има допълнителни доплащания, или през доброволното здравно осигуряване, или то да бъде през плащане "кеш", което, според мен, е най-лошият модел, защото в ЕС може би няма държава, в която е толкова голям процентът на директните плащания от джоба на пациентите", посочи д-р Андреева.

Д-р Таня Андреева, бивш здравен министър: Това, че трябва да влязат допълнителни средства в системата е безспорно. Друг е въпросът, че трябва да се седне, да се направи един сериозен анализ на практиките поне в Европейския съюз, да се види какво би работило в България, да се направи анализ на резултата - като искаме да направим нещо с каква цел го правим, какво искаме да постигнем след 10 или 15 години по този начин. Да се оцени рискът, който всяка една промяна носи и да се изработят механизми, по които този риск да се управлява, да се контролира.

Тя посочи, че има опасност след време някой от фондовете да фалира, а хората да останат с неплатена дейност. Д-р Андреева обясни, че има идея за гарантиране на фонда, но добави, че "частните фондове имат т.нар. актюерни сметки. Не можеш да кажеш на един частен фонд, че му предоставяш една сума пари, с които той е длъжен да покрие всичко, което е извън обхвата на Здравната осигурителна каса".

Д-р Андреева заяви, че Касата може да гарантира на лечебните заведения, с които е сключила договор, че ще заплати дейността, която те извършват. "Освен това Касата, и в лицето на държавата, гарантира, че ако тези средства не стигнат, може да се вземат от резерв, може да се актуализира бюджетът на НЗОК, ако той не е много прецизен, но зад това стои държавата", подчерта тя.