Приказки за щастието

Предаване: Панорама, 27.05.2016

В предаването
Части от предаването
Всички броеве

Този час го няма в учебната програма. Няма и учебници и оценки. Тук преподават щастие. Децата от 2 и 3 клас участват доброволно. Играят, рисуват и си разказват приказки. Така ги учат да са щастливи - в чирпанското училище с името на Яворов.

Мирослав Стойчев: „Рисувахме щастие и аз нарисувах футбола.“

Мелиса Алиосман: „Щастлива ме прави, когато целият клас играем заедно и спазваме правилата.“

БНТ: Къде според вас дъщеря ви намира щастието?

Донка Георгиева: „Когато вижда, че ние сме щастливи. Ако е направила нещо, за да зарадва мен и аз съм доволна от нея и съм щастлива, тогава и тя е щастлива. Като ме погледне с тия очички, сякаш аз съм целият й свят.“

Донка Георгиева е военнослужещ. Наскоро се развела и сега отглежда дъщеря си сама. Понякога дава 24 часови наряди. Тогава разчита на близките си да помагат за малката Росина. В началото на учебната година обаче чува, че едни хора искат да преподават щастие и записва детето си.

Донка Георгиева: „Все си мисля, че по някакъв начин не й обръщам достатъчно внимание и не съм пълноценна за нея и точно това е една от причините да я запиша на този проект. Защото, ако има нещо, което аз не съм й дала, поне тук да може да го получи.“

Това е жената, която решила да се преподава щастие в училище. Лена Драголова стои зад целия проект. Хрумва й, че за да има по-щастливи семейства в България, трябва да се направят часове по щастие - и за децата и за родителите. Уроците се водят от опитни психолози. Измислят игри, с които учат децата да са по-добри.

Валентина Костадинова: „Целта е да развиват умения. Най-напред според мен да се научат да бъдат добри. Да се научат да помагат. Да се научат по някакъв начин да се развиват, това, което умеят да го правят да не се срамуват да го правят. Да вярват в себе си най-вече.“

Може ли някой да ни научи как да сме щастливи? Тези хора са убедени, че е възможно. В часовете по щастие идват и родители. Това е тяхната занималня. Те са тук, заради децата си. Споделят си и добро и лошо. Историите им си приличат – разказват за времето, когато големите предприятия в Чирпан все още работели, а щастието не зависело от прехраната. Сега повечето търсят препитание другаде – пътуват до Пловдив или Стара Загора. Други стоят без работа - като Диана Танева. Някога работила в пицария. Сега отглежда 4- те си деца само с помощта на съпруга си.

Диана Танева: „В града има доста безработни, доста живеещи в чужбина и то все млади хора. Заминава първо единият родител, после другият родител, после и децата.“

Щастието да заминеш или нещастието да останеш? Затова спорят бъдещите абитуренти. Това е дилемата на тяхното поколение - къде могат да намерят щастието си. 17-годишни, някои отгледани от родителите си по скайп. Като Никола – отраснал при баба и дядо, в семейство на гурбетчии.

Никола Николов: „Допитах се до моя дядо къде би предпочел да се реализирам – в България или в чужбина и отговорът му беше - в родината и пепелта топли. Тук винаги ще бъдеш най-ценен и най-уважаван. Затова остани тук в България и я направи по- прекрасно място за живот.“

Поколение поставено пред избор в каква посока да поеме.

Дилона Дилова: „Избрах профил английски с руски неслучайно, а за да имам възможност да продължа образованието си в чужбина, но в последно време много често започнах да си задавам въпроса дали чужбина е моето място или България?“

Стефан Димитров: „Избрах Великобритания , защото тя е страната, в която университетите са с най-голяма световна репутация в целия свят. И е на второ място като предпочитана дестинация сред чуждестранните студенти.“

Никола Николов: „Да, това е вярно, че българските емигранти също помагат за развитието на България. Но представете си, че ако всички млади, интелигентни хора заминат зад граница, замисляли ли сте се какво ще остане тук?!“

Понякога животът къса нишките. Но ние винаги сме свързани един с друг. Важното е да не губим връзките към нещата, заради които животът си струва. Тогава от какво зависи щастието?

Диана Танева: „От всичко, което ни заобикаля.“

Донка Георгиева: „Може би, защото сме душевно бедни. Не знам. Проблемите ни днеска са какво ще сложим на масата. Как ще си платим сметките, а пък истината за живота е съвсем другаде.“

Никола Николов: „Можем да бъдем щастливи и зависи как ще направим живота си, как ще го подредим.“

Може би щастието зависи от самите нас. Донка, Никола и Диана сигурно не се познават. Но имат общо по между си. Харесват живота си такъв, какъвто е - на пук на несгодите. Научили се да намират щастието, там където другите не го забелязват.

Пишете ни
x

Сигнализирайте нередност

и/или

Разрешени формати: (jpg, jpeg, png). Максимален размер на файла (25 MB). Можете да качите максимум 5 файла.

** Тези полета не са задължителни.

captcha Натиснете върху картинката, за да смените генерирания код.
Трябва задължително да въведете кода от картинката
< Назад