Тръмп и политиката като реалити шоу

В САЩ изборите за президент отдавна започнаха. Там всички се стряскат от Тръмп. Защо? Отговорът в репортажа на Бойко Василев за "Панорама".

Последно преди ваканцията. Проф. Караджов завършва поредния си семестър в Калифорнийския щатски университет в Лонг Бийч до Лос Анжелис.

Христофор Караджов: - Търсете истинските фактите и различавайте добрите изследвания, анкети и въпроси от фалшивите!

Неговите студенти учат комуникации и наистина трябва да внимават. Америка избира президент и историята се случва пред очите им.

Христофор Караджов: - Те са бъдещи журналисти, бъдещи специалисти в областта на връзки с обществеността и т.н. И искам това да им е като мантра - какво знам със сигурност, кое са фактите и кое спекулацията… Понеже в днешното общество заради социалните медии има толкова много емоции, които се споделят, не факти, а емоции - възмущение, радост, лайк, дислайк, и т.н. Цели войни се водят на фейсбук. Искам моите студенти да мислят за фактите.

На младите не им се гласува. Може би затова изостана техният любимец, социалистът Бърни Сандърс. Хюй обаче е активен и мечтае за света на политиката. Роден във Виетнам, вече е калифорниец. Подкрепя Хилари Клинтън и не харесва скандала на сезона: милиардерът Доналд Тръмп.

Хюй: - Тръмп привлече американската работническа класа, сините якички. Много противоречиви изявления даде. Но не мисля, че ще стане президент.

Златно време и за политолозите. Лари се чувства като инженер, който вижда как пада мостът. И така изучава здравината му.

Лари Мартинес: - Учените отдавна чакахме кога границата между медии и политика ще се размие окончателно. Е най-накрая достигнахме точката… Защото Тръмп е създание на медиите. 12 години е по предаванията, в „Стажантът“. Абе, господар на медиите! Изчислиха, че медиите са му дали безплатно телевизионно време за повече от 2 милиарда долара.

Христофор Караджов: - Политиката по принцип винаги е била риалити шоу, просто не сме го знаели, понеже терминът риалити шоу не е същестувал… Мислим си, че хората са били улегнали, спокойни, не! Същите емоции са бушували, както сега. Имало е също израз в медиите, просто медиите са били други. Сега го правиш от телефона си, тогава е трябвало да се напечата. Но принципите са били същите, драмата е била същата, оплюването, лъжите са били също част от кампанията. Сега го виждаме по друг начин и го оценяваме по друг начин и си мислим, че сме открили топлата вода, докато всъщност ние сме били в Ниагара, под душа, отдавна.

Историята често се повтаря. Но днес тя се обръща, смята проф. Дженкс. След краха на Съветския съюз Америка е опитала да контролира всичко в света. Не е успяла и сега е разстроена.

Ендрю Дженкс: - Това приготви почвата за Тръмп. Той, Тръмп, свръхобещава за всичко. Иска да възкреси Америка на Рейгън. Играе величие, даже мегаломания. Той си е маниак. Перфектно пасва на историческия момент. Може би след 30-40 г. ще погледнем назад и ще кажем: „В онзи момент нещата се разместиха окончателно. Тогава видяхме какво следва от разпада на Съветския съюз: от едната страна Тръмп. От другата - Путин“.

Но мнозина харесват Тръмп. Някои са гневни, други обеднели, трети не понасят политиците и се радват, че Тръмп ги кастри. Има дори такива, които му се радват на милионите.

Кендал: - Вие работите с пари. Ще се радвате ли милиардер да стане президент на САЩ? - Зависи от милиардера. Ключът е да си мъдър, опитен, умерен, да балансираш интереси. Първо слушаш, после водиш културна дискусия по същество. Има няколко милиардери, които стават за президенти. Но нито един от тях не участва в изборите днес.

Гудман: - Всеки може да стане президент на САЩ. За мен това няма значение. Хората избират. Имали сме президенти генерали, политици, всякакви. Е, сега има свеж полъх, затова хора като Бърни Сандърс и Доналд Тръмп са много популярни. Може би имаме нужда да променим образа на стандартния политик, който излиза на сцената, вади пари и става президент.

- Но може ли избраният президент да провали правилата, които Вие така високо цените?

Гудман: - Ние имаме система. Сам човек не може да променя правилата, все едно е крал или император. Въобще не съм притеснен.

Някъде по тези хълмове писателят Реймънд Чандлър работил като мениджър на петролни сонди, докато не го уволнили заради пиене, жени и побой. И той писал за детектива Марлоу. Емоциите често са по-силни от парите и сметката. И днес тонът задават емоциите в мрежата, а не фактите, на които професор Караджов толкова много държи.

Христофор Караджов: - Американската икономика е в много добра форма в момента, за разлика от преди 4-5 години. Обаче хората смятат, че живеят по-зле – да, средната класа може да каже, че е компресирана, притисната, и т.н., но пък аз не бих казал, че нещата са чак толкова зле, колкото, нали се представят.

Лари Мартинес: - Споменахте мост, който пада: това Америка ли е? - Притеснен съм за САЩ. Защото изглежда, че влакът е излязъл от релсите. Сега е повратната точка. Самото население е идеологически поляризирано така, както не е било от Голямата депресия през 20-ти век. Как да стигнем до някакъв национален консенсус за пътя ни напред? Това е въпросът на 2016.

Американците наистина са разделени; все едно си в различни светове. Професорът от Лос Анджелис не е съгласен с бизнесмена от Колорадо. Демократи и републиканци са скарани и вътрешно. Така че политологът Лари предупреждава: На изборите може да стане всичко.

Лари Мартинес: - Хилари искаше да излезе срещу „въплътения Луцифер“, Тед Крус. Така го нарече един бивш председател на Камарата. Представяте ли си? Та Хилари си искаше Крус. Доналд Тръмп е неудобен противник, защото е непредвидим! Демократите трябва да бъдат нащрек.

Иначе проф. Мартинес иска реформа. Безплатно телевизионно време преди изборите, като в Европа. И обществено финансиране на политиката.

Лари Мартинес: - Какво правят конгресмените сега? 4 часа на ден събират пари. За да бъдат преизбрани! За предишните президентски избори отидоха 2 милиарда долара. Рекорд! Ама сега щели да ги утроят: 6 милиарда! И медиите участват в тази уговорка, защото зависят от парите за политическа реклама.

- Какво послание изпраща Америка на света?

Лари Мартинес: - Не правете като нас! Американският народ трябва да изкупи обратно политическата си система… Тук политиката е като уестърн. Двама стрелци стоят на главната улица. Никой няма да сложи оръжие пръв; да ограничи частните пари в политиката. Затова чакаме шерифа. Американското общество най-накрая да поеме контрола. Политическите елити го изтърваха.

Послание към света. Историкът Ендрю изследва Съветския съюз; написал е книга за Гагарин. И сега говори за симпатията между Тръмп и Путин.

Ендрю Дженкс: - Нещо като хомоеротично отношение. Много любопитна симпатия! И Берлускони беше част от тази мода. След Съветския съюз се появи особен политически вид. Нещо като надутите клоуни между Първата и Втората световна. Хитлер беше най-опасният. Мусолини също бе опасен, но е повече Берлускони, отколкото Хитлер. Лидери, заредени от провалени очаквания и ласкани като популисти. Днес ги има на Изток и Запад. Има фен-клубове на Путин в цяла Европа… Вижте как Путин демонстрира потентност. Сваля си ризата, язди, прави мъжкарски неща. А най-опасното за Тръмп беше, когато му казаха, че има малки ръце: все едно му е малък пенисът. Това показа много. Страхът на мъжа, че ще загуби силата си.

- По Вашата логика в Москва не харесват Хилари Клинтън?

Ендрю Дженкс: - Да! Такова чувство имам. Руснаците виждат Тръмп като нещо познато, а Хилари – като опасна харпия, която би ги поучавала и наказвала, защото не са почистили.

Трябва ли Америка да спре Тръмп, за да не рискува глобалната си мисия? Това е наивно, казва Дженкс. Все едно ще изберем правилния президент – и той ще оправи света.

Ендрю Дженкс: - Обама не го оправи, нали? - Ами да! Никой не може. Това е отвъд възможностите на американския президент. Той и иначе е ограничен от Конгреса, големия бизнес, политическите донори. Като историк анализирам погрешните стъпки на Америка през 20-ти век. Повечето идват от това, че надценихме способността ни да контролираме събитията.

Христофор Караджов: - Кой е президент в Америка няма директно и непосредствено отражение. Сега има някакви нюанси, но те бих казал, че са по-скоро козметични. С България се занимават българите, България се променя от българите… Аз не мисля, че българите трябва толкова да се вълнуват от американския президент. Да, той е много могъща фигура, на практика е най-могъщият политик в света, но кой е кметът на Добрич, да речем, има много по-голямо влияние върху местните жители там, отколкото кой е в Белия дом. Това е факт.

Проф. Караджов е в Съединените щати от двайсетина години, преди това беше журналист в България. Америка се променя пред очите му, понякога студентите му показват как. Преди пет години ски-инцидент обръща неговия живот. Но отново е в състезание. Санта Кларита до Лос Анджелис. „Криле за живот“ събира пари за травмите в гръбначния стълб.

Христофор Караджов: - Състезанието, надпреварата започва по едно и също време по целия свят. Тука тя е в 4 ч. сутринта в Калифорния, във Виена започва през деня. На други места по света е в друг час.

Така се създава усещане за общност. И се трупат средства за изследвания. Конкретно за Христофор това няма значение. Но той иска да помогне на другите. С него бяга и кучето Ари. Бягат спортисти, манекенки, граждани.

Христофор Караджов: - Няма какво да си доказвам. За мен е удоволствие да участвам… Не съм герой, аз съм човек, на който така му се е случило. Нищо особено не съм. Просто искам да образовам хората, защото съм в позиция, в която знам повече за този проблем… Човекът си е човек, а травмата, заболяването е нещо, което може да се случи на всеки. Но това не променя същността ти, не те променя какъв си. Не променя качествата ти и не променя отношението, най-вече към тебе.

Тази история тръгна от едно състезание и свърши с друго. В изборите победителят взима всичко. В нощния крос всеки е победител, защото бяга за другите. Първото състезание е неизбежно. Но историята ще ни съди по второто. И ще запомни кой е бягал за другите.